Ходене на Богородица по мъките

„Ходене на Богородица по мъките“ е старобългарски новозаветен апокриф, преведен от гръцки първообраз около 10 век. Намира широко разпространение сред славяните посредством старобългарската книжнина и култура.

Произведението описва ада и наказанията на грешниците в него и има поучителен характер. Въпреки че носи апокрифен характер, произведението се среща и в официалните книжовни сборници. Друго подобно произведение е „Видение на апостол Павел“, което описва както ада, така и рая.

Сюжетът на „Ходене на Богородица по мъките“ представлява диалог между Дева Мария и архангел Михаил, при който анафорично и стилистично посредством синкретичния паралелизъм е представена една апокалиптична картина на ада, за който е нарисувана следната картина от мъчещи се грешници:

потопени до кръста в огнена вода;
потопени до гърдите в огнена вода;
потопени до шията в огнена вода;
изцяло потопени,

като се различават четири категории грешници според прегрешението и възмездието, което получават:

мързеливите лежат, но на одри от пламък и огън;
интригантите и клюкарите са закачени за зъбите и змии като зли думи постоянно ги хапят по лицата;
клеветниците са закачени на железни куки за езиците;
лицемерните Божии служители, свещеници и монаси, които не изпълняват своя дълг и мисия, са изцяло потопени в огнена вода.

Най-тежките прегрешения според апокрифа са езичеството и ересът. Въпреки всички прегрешения человечески,

„

Господи, те са творение на Твоите ръце; по цялата земя прославят Твоето име…,

“

но за разлика от теб те са само хора и правят своя екзистенциален избор. Но и като хора те вършат грехове, за които ще бъдат наказани. В края на апокрифа, по молба на Света Богородица, въпреки простъпките им, Бог дава едноседмична почивка на грешниците, защото в християнството Бог е не само наказващ, но и милостив (идеята за опрощението на греховете след разкаяние).

Картината на ада и страшните мъки в него е изключително художествено въздействаща върху читателя. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които са повлияни от този апокриф.

„Ходене на Богородица по мъките“ е цитирана от Иван Карамазов пред Альоша Карамазов – главата „Великият инквизитор“ в романа на Фьодор Достоевски – „Братя Карамазови“. Смята се, че именно от „Ходене на Богородица по мъките“ италианският писател Данте Алигиери е взел идеята за мъченията от първата част на „Божествена комедия“ – „Ад“.

Източници

Проблемите за ада, греха и възмездието в апокрифа „Ходене на Богородица по мъките“ Архив на оригинала от 2007-11-24 в Wayback Machine.

Вижте също